феноменализъм
[fɛnomɛnɐˈlizɐm]
феноменализъм значение:
Какво е феноменализъм? Гносеологическо учение, според което познанието е ограничено само до явленията (феномените), достъпни за човешкия опит и сетива, като се отрича или се поставя под съмнение познаваемостта на 'нещата сами по себе си' (обективната реалност зад явленията).
1. (философия) Гносеологическо учение, според което познанието е ограничено само до явленията (феномените), достъпни за човешкия опит и сетива, като се отрича или се поставя под съмнение познаваемостта на 'нещата сами по себе си' (обективната реалност зад явленията).
- Ударение
- феноменалѝзъм
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фе-но-ме-на-ли-зъм
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма
Примери за използване на феноменализъм
(философия)
- Феноменализмът твърди, че материалните обекти са логически конструкции от сетивни данни.
- Бъркли често е асоцииран с ранни форми на феноменализъм.
Антоними на феноменализъм
Как се пише феноменализъм
Грешни изписвания: финоменализъм, фенуменализъм, феноменълизъм, феноменалйзъм, феноменализам
Пише се с е в първата сричка (от феномен).
Етимология
Произход:Немски / Френски
Оригинална дума:Phänomenalismus / Phénoménalisme
Термин, образуван от 'феномен' (явление) и наставката '-изъм'. Произхожда от западноевропейската философска традиция (напр. Дж. С. Мил).
Употреба
Чести словосъчетания:
- субективен феноменализъм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
