физхармоника
[fizxarˈmɔnikɐ]
физхармоника значение:
Какво е физхармоника? Старинен клавишен музикален инструмент, предшественик на хармониума, при който звукът се произвежда чрез вибрация на метални езичета под въздействието на въздушна струя.
1. (музика) Старинен клавишен музикален инструмент, предшественик на хармониума, при който звукът се произвежда чрез вибрация на метални езичета под въздействието на въздушна струя.
- Ударение
- физхармо̀ника
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- физ-хар-мо-ни-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- физхармоники
Примери за използване на физхармоника
(музика)
- В музея на музикалните инструменти е изложена запазена физхармоника от 19-ти век.
- Звукът на физхармониката е по-мек от този на акордеона.
Как се пише физхармоника
Грешни изписвания: фисхармоника, фис хармоника, фйзхармоника, физхърмоника, физхармуника, физхармонйка
Пише се слято и с з (от гръцкото physis, транслитерирано през немски), въпреки че при изговор се обеззвучава пред 'х'.
Етимология
Произход:Немски / Гръцки
Оригинална дума:Physharmonika
Заета от немски (*Physharmonika*), конструирана от гръцките корени *physis* (природа) и *harmonia* (хармония). Инструментът е изобретен във Виена през 1818 г. от Антон Хекел.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
