фина
[ˈfinɐ]
фина значение:
Какво е фина? Която е с много малка дебелина или се състои от много дребни частици.
1. (материалност) Която е с много малка дебелина или се състои от много дребни частици.
2. (качество) Която се отличава с високо качество, изящество и майсторска изработка.
3. (поведение) Която проявява такт, деликатност и възпитание.
- Ударение
- фѝна
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- фи-на
- Род
- женски
- Мн. число
- фини
Примери за използване на фина
(материалност)
- Тя носеше рокля от фина коприна.
- За тази рецепта е нужна фина захар.
(качество)
- Това е много фина работа, изискваща прецизност.
(поведение)
- Тя е много фина жена и никога не повишава тон.
Антоними на фина
Как се пише фина
Грешни изписвания: финна
Във формите за женски и среден род, както и в множествено число на прилагателното фин, се пише само едно н. Двойно 'н' се появява само ако коренът завършва на 'н' и наставката започва с 'н' (напр. 'фин' няма наставка -ен, коренът е само 'фин'). Следователно: фина.
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:fin
Заемка от френски 'fin' (тънък, изящен), която възлиза към латинското 'finis' (край, предел -> доведен до съвършенство).
Употреба
Чести словосъчетания:
- фина прах
- фина моторика
- фина ирония
- фина настройка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
