Dumite-BG – онлайн речник за българския език

фокуснически

[ˈfɔkusnit͡ʃɛski]

фокуснически значение:

Какво е фокуснически? Който се отнася до фокусник или до неговото изкуство (илюзионизъм).

1. (общо) Който се отнася до фокусник или до неговото изкуство (илюзионизъм).
2. (преносно) Който е извършен с ловкост, хитрост или измама; шмекерски.
Ударение
фо̀куснически
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
фо-кус-ни-чес-ки
Род
мъжки
Мн. число
фокуснически
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фокуснически

(общо)
  • В магазина се продаваше всякакъв фокуснически реквизит.
  • Той демонстрира завидни фокуснически умения с картите.
(преносно)
  • Това беше чисто фокуснически номер за отвличане на вниманието на гласоподавателите.

Синоними на фокуснически

Антоними на фокуснически

Как се пише фокуснически

Грешни изписвания: фукуснически, фокоснически, фокуснйчески, фокусническй
Прилагателното се пише с малка буква, освен ако не е в началото на изречението.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:фокусник
Производно от съществителното 'фокусник' (илюзионист) с наставката '-ески'. Коренът 'фокус' идва от латински 'focus' (огнище), придобил значение на трик през немски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • фокуснически трик
  • фокуснически реквизит

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.