фонетика
[foˈnɛtikɐ]
фонетика значение:
Какво е фонетика? Дял от езикознанието, който изучава звуковия строеж на езика – звуковете на речта, техните артикулационни и акустични свойства, както и ударението и интонацията.
1. (езикознание) Дял от езикознанието, който изучава звуковия строеж на езика – звуковете на речта, техните артикулационни и акустични свойства, както и ударението и интонацията.
2. (лингвистика) Звуковият състав и строеж на даден конкретен език.
- Ударение
- фоне'тика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-не-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на фонетика
(езикознание)
- Изпитът по фонетика включваше транскрипция на текст.
- Сравнителната фонетика изследва звуковите промени в сродни езици.
(лингвистика)
- Българската фонетика се отличава с липса на дълги гласни.
Синоними на фонетика
Как се пише фонетика
Грешни изписвания: фунетика, фонетйка
Думата е чуждица и правописът ѝ следва изговора в изходния език, като неудареното 'о' не трябва да се редуцира до 'у' при писане.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:φωνητικός (phonētikós)
От старогръцки φωνή (phōnē) – 'звук', 'глас'. Заета в българския чрез международната терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- артикулационна фонетика
- акустична фонетика
- историческа фонетика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
