фонетичка
[fonɛˈtit͡ʃkɐ]
фонетичка значение:
Какво е фонетичка? Жена, която е специалист по фонетика (дял от лингвистиката, изучаващ звуковия строеж на езика).
1. (езикознание) Жена, която е специалист по фонетика (дял от лингвистиката, изучаващ звуковия строеж на езика).
- Ударение
- фонети'чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-не-тич-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- фонетички
Примери за използване на фонетичка
(езикознание)
- Като опитна фонетичка, тя веднага разпозна особеностите на диалекта.
- Младата фонетичка представи доклад за интонационните модели.
Синоними на фонетичка
Как се пише фонетичка
Грешни изписвания: фонетишка, фунетичка, фонетйчка
Пише се с т в корена (от фонетика).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:φωνητικός (phōnētikós)
Заемка през западноевропейски езици. От корена за 'звук' (phone), означаваща специалист в областта на фонетиката.
Употреба
Чести словосъчетания:
- експериментална фонетичка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
