фоничен
[foˈnit͡ʃɛn]
фоничен значение:
Какво е фоничен? Който се отнася до звука или гласа; звуков.
1. (Физика и Медицина) Който се отнася до звука или гласа; звуков.
- Ударение
- фонѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- фо-ни-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фонични
Примери за използване на фоничен
(Физика и Медицина)
- Лекарят извърши фоничен преглед на гласните струни.
- При експлозията се образува силна фонична вълна.
Как се пише фоничен
Грешни изписвания: фуничен, фонйчен
Пише се с о в първата сричка (от гр. phonē). Съгласната ч е част от наставката -ичен.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:phonē
Произлиза от старогръцката дума φωνή (phonē), означаваща 'звук', 'глас'. Наставката -ичен оформя прилагателното значение за принадлежност или свойство.
Употреба
Чести словосъчетания:
- фоничен травматизъм
- фоничен спазъм
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
