фонографче
[fonoˈɡraft͡ʃe]
фонографче значение:
Какво е фонографче? Умалителна форма на 'фонограф'. Малък уред за записване и възпроизвеждане на звук (често се използва за детски играчки, имитиращи устройството, или сувенири).
1. (история на техниката) Умалителна форма на 'фонограф'. Малък уред за записване и възпроизвеждане на звук (често се използва за детски играчки, имитиращи устройството, или сувенири).
- Ударение
- фоногра̀фче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-но-граф-че
- Род
- среден
- Мн. число
- фонографчета
Примери за използване на фонографче
(история на техниката)
- На витрината на антикварния магазин стоеше едно симпатично фонографче.
- Той колекционира музикални кутийки и миниатюрни фонографчета.
Как се пише фонографче
Грешни изписвания: фоногравче, фунографче, фонуграфче, фоногръфче
Думата завършва на ф (фонограф). При добавяне на наставката -че буквата се запазва.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:phone + grapho
Термин, въведен от Томас Едисън, базиран на гръцките 'phone' (звук) и 'grapho' (пиша). В българския език е добавена умалителната наставка '-че'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
