фонокартен
[fonokˈartɛn]
фонокартен значение:
Какво е фонокартен? Който се отнася до фонокарта или функционира с такава (остаряла технология за улично телефониране).
1. (телекомуникации) Който се отнася до фонокарта или функционира с такава (остаряла технология за улично телефониране).
- Ударение
- фонока̀ртен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- фо-но-кар-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- фонокартни
Примери за използване на фонокартен
(телекомуникации)
- На ъгъла все още стоеше стар фонокартен апарат, който никой не използваше.
- Колекционирането на фонокартни изображения беше популярно хоби през 90-те.
Как се пише фонокартен
Грешни изписвания: фунокартен, фонукартен, фонокъртен
Пише се слято като производно от сложното съществително 'фонокарта'.
Етимология
Произход:Гръцки/Латински
Оригинална дума:phone + charta
Произлиза от съществителното 'фонокарта' (телефонна карта), съставено от гръцкото 'phone' (звук/глас) и латинското 'charta' (хартия/карта).
Употреба
Чести словосъчетания:
- фонокартен апарат
- фонокартна система
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
