фонология
[fonoˈlɔgijɐ]
фонология значение:
Какво е фонология? Дял от езикознанието, който изучава звуковете на речта от гледна точка на тяхната функция в системата на езика (като фонеми), за разлика от фонетиката, която ги разглежда като физически явления.
1. (езикознание) Дял от езикознанието, който изучава звуковете на речта от гледна точка на тяхната функция в системата на езика (като фонеми), за разлика от фонетиката, която ги разглежда като физически явления.
- Ударение
- фоноло̀гия
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- фо-но-ло-ги-я
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на фонология
(езикознание)
- Фонологията изследва смислоразличителната роля на звуковете.
- Студентите по филология изучават фонетика и фонология в първи курс.
Как се пише фонология
Грешни изписвания: фонулогия, фонологея, фунология, фонолугия, фонологйя
Пише се с две букви о в корена (фоно-), следвайки етимологията от 'фонетика/фонос'.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:phōnē + logos
Съставена от гръцките думи 'phōnē' (звук, глас) и 'logos' (наука, слово, учение). Оформя се като самостоятелна лингвистична дисциплина през 20-ти век (Пражка лингвистична школа).
Употреба
Чести словосъчетания:
- историческа фонология
- генеративна фонология
- фонология и морфология
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
