Dumite-BG – онлайн речник за българския език

французин

[frɐnˈt͡suzin]

французин значение:

Какво е французин? Мъж, който е с френска националност или произход; жител на Франция.

1. (етнология) Мъж, който е с френска националност или произход; жител на Франция.
Ударение
францу̀зин
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фран-цу-зин
Род
мъжки
Мн. число
французи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на французин

(етнология)
  • Един възрастен французин ни упъти към Лувъра.
  • Той е наполовина българин, наполовина французин.

Как се пише французин

Грешни изписвания: францозин, френцузин, фрънцузин, французйн

Имената на жители на държави, градове и континенти се пишат с малка буква (освен ако не са в началото на изречението). При образуване на множествено число наставката -ин отпада: французин -> французи.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:français
Заемка, вероятно преминала през немски (Franzose) или руски (француз), като към корена е добавена типичната за българския език наставка за етническа принадлежност в единствено число '-ин'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • типичен французин
  • богат французин

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.