Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хабилитацийка

[xɐbilitɐˈt͡sijkɐ]

хабилитацийка значение:

Какво е хабилитацийка? Процедура по хабилитиране (ставане на доцент или професор), спомената с ирония, пренебрежение или като нещо лесно постижимо.

1. (академичен жаргон) Процедура по хабилитиране (ставане на доцент или професор), спомената с ирония, пренебрежение или като нещо лесно постижимо.
2. (пряко) Писменият труд (монография или съвкупност от статии), необходим за хабилитацията (разговорно).
Ударение
хабилитацѝйка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ха-би-ли-та-ций-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
хабилитацийки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хабилитацийка

(академичен жаргон)
  • Той си спретна една бърза хабилитацийка в новия университет.
(пряко)
  • Написа ли си вече хабилитацийката?

Синоними на хабилитацийка

Как се пише хабилитацийка

Грешни изписвания: хабилитацика, хъбилитацийка, хабйлитацийка, хабилйтацийка, хабилитъцийка, хабилитацййка, хабилитациика
При съществителни на -ция умалителната форма завършва на -цийка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:habilitatio
Умалително от 'хабилитация'. Произлиза от латинското 'habilis' (способен, годен). В академичния контекст означава придобиване на право за заемане на висша длъжност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бърза хабилитацийка
  • лесна хабилитацийка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.