Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хапче

[ˈxapt͡ʃɛ]

хапче значение:

Какво е хапче? Дозирано лекарствено средство в твърда форма (пресовано на диск или в капсула) за вътрешно приемане.

1. (фармация) Дозирано лекарствено средство в твърда форма (пресовано на диск или в капсула) за вътрешно приемане.
2. (разговорно) Наркотично вещество под формата на таблетка.
Ударение
ха̀пче
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хап-че
Род
среден
Мн. число
хапчета
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хапче

(фармация)
  • Лекарят му предписа да пие по едно хапче сутрин и вечер.
  • Тя погълна хапчето с малко вода.
(разговорно)
  • Младежите бяха задържани за разпространение на хапчета в дискотеката.

Как се пише хапче

Грешни изписвания: хабче, хапчъ, хъпче
Думата се пише с 'п', въпреки че при изговор може да се чуе озвучаване пред звучни съгласни в сродни форми. Проверката се прави с форми, където съгласната е пред гласна: няма такава пряка проверка, но коренът е 'хап'.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:hap
Думата е образувана от турската дума 'hap' (хапче, пилула), която от своя страна произлиза от арабската 'habb' (зърно, зрънце), с добавена българска умалителна наставка '-че'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хапче за глава
  • сънотворно хапче
  • горчиво хапче
  • пия хапчета
Фразеологизми:
  • преглъщам горчивото хапче

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.