Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хармоничен

[xɐrmoˈnit͡ʃɛn]

хармоничен значение:

Какво е хармоничен? Който се отнася до хармонията; благозвучен, с приятно съчетание на тонове.

1. (Музика) Който се отнася до хармонията; благозвучен, с приятно съчетание на тонове.
2. (Общо) Който е в съответствие, съгласие и правилни пропорции; балансиран, строен.
Ударение
хармонѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
хар-мо-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
хармонични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хармоничен

(Музика)
  • Хорът изпълни една изключително хармонична песен.
  • Хармоничният минор се отличава с повишена седма степен.
(Общо)
  • Тя имаше хармонично развито тяло.
  • Отношенията в семейството бяха спокойни и хармонични.

Как се пише хармоничен

Грешни изписвания: хармоничън, армоничен, хърмоничен, хармуничен, хармонйчен
Пише се с х в началото (въпреки остарели форми като 'армония'). Съдържа непостоянно е в наставката (хармоничен – хармонични).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:harmonikos
От старогръцки ἁρμονικός (harmonikos), произлизащо от ἁρμονία (harmonia) – връзка, съюз, съгласуваност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хармонично трептене
  • хармоничен ред
  • хармонична личност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.