хвърчащ
[xvərˈt͡ʃaʃt]
хвърчащ значение:
Какво е хвърчащ? Който лети, намира се във въздуха или има способността да хвърчи.
1. (пряко) Който лети, намира се във въздуха или има способността да хвърчи.
2. (преносно) За лист хартия – който не е прикрепен, подвързан или прошнурован към другите.
3. (военно) Подвижен, мобилен (за отряд, чета), който бързо сменя местоположението си.
- Ударение
- хвърча̀щ
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- хвър-чащ
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хвърчащи
- Вид
- несвършен
Примери за използване на хвърчащ
(пряко)
- Видяхме ято хвърчащи насекоми над езерото.
(преносно)
- Молбата беше написана на хвърчащ лист и лесно можеше да се изгуби.
(военно)
- Хвърчащата чета на Бенковски обикаляше селата, за да вдигне въстанието.
Синоними на хвърчащ
Как се пише хвърчащ
Грешни изписвания: хвърчящ, хварчащ, хвърчъщ
След шушкавата съгласна ч се пише а, а не я, дори когато е под ударение (правило за писане на а/я след ж, ч, ш).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:*fyrčati
Сегашно деятелно причастие от глагола 'хвърча'. Коренът е сродeн с ономатопеични форми, имитиращи звука от бързо движение във въздуха.
Употреба
Чести словосъчетания:
- хвърчащ лист
- хвърчаща чета
- хвърчащи мисли
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
