хиатус
[xiˈatus]
хиатус значение:
Какво е хиатус? Струлване на два гласни звука един до друг, които принадлежат към различни срички (зеене). Обикновено се избягва в поезията или се преодолява чрез елизия.
1. (езикознание) Струлване на два гласни звука един до друг, които принадлежат към различни срички (зеене). Обикновено се избягва в поезията или се преодолява чрез елизия.
2. (медицина) Анатомичен отвор, цепнатина или пролука в орган или тъкан.
3. (книжовно) Прекъсване, пауза или празнина в някакъв процес или последователност.
- Ударение
- хиа̀тус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хи-а-тус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хиатуси
Примери за използване на хиатус
(езикознание)
- В думата 'театър' (е-а) се наблюдава хиатус.
- Поетът избягва хиатуса, за да направи стиха по-плавен.
(медицина)
- Хиатус херния (херния на езофагеалния отвор на диафрагмата).
(книжовно)
- Имаше дълъг хиатус в кариерата му преди да се завърне на сцената.
Антоними на хиатус
Как се пише хиатус
Грешни изписвания: хиятус, хйатус, хиътус, хиатос
Пише се иа, а не ия, тъй като е латинска чуждица, запазваща оригиналната вокална структура.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:hiatus
От латински 'hiatus' (отваряне, зиене, пролука), производно на глагола 'hiare' (зяпам, зия).
Употреба
Чести словосъчетания:
- хиатус херния
- вокален хиатус
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
