Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хиперкомуникативен

[xipɛrkomunikɐˈtivɛn]

хиперкомуникативен значение:

Какво е хиперкомуникативен? Който проявява прекомерна склонност към общуване; свръхобщителен, често до степен на натрапчивост.

1. (психология) Който проявява прекомерна склонност към общуване; свръхобщителен, често до степен на натрапчивост.
2. (маркетинг / медии) Който се отнася до среда или ситуация, наситена с интензивен обмен на информация и множество комуникационни канали.
Ударение
хиперкомуникатѝвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
хи-пер-ко-му-ни-ка-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
хиперкомуникативни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хиперкомуникативен

(психология)
  • Хиперкомуникативният му характер му помагаше в продажбите, но изморяваше колегите му.
  • Тя е хиперкомуникативна личност и трудно понася самотата.
(маркетинг / медии)
  • Живеем в хиперкомуникативен свят, където информацията тече непрекъснато.
  • Новата стратегия е насочена към хиперкомуникативните потребители в социалните мрежи.

Синоними на хиперкомуникативен

Антоними на хиперкомуникативен

Как се пише хиперкомуникативен

Грешни изписвания: хипер комуникативен, хипъркомуникативен, хйперкомуникативен, хиперкумуникативен, хиперкомоникативен, хиперкомунйкативен, хиперкомуникътивен, хиперкомуникатйвен
Думата се пише слято, тъй като е образувана с чужда представка хипер-.

Етимология

Произход:Гръцки / Латински
Оригинална дума:hyper / communicatio
Сложна дума, образувана от гръцката представка 'хипер-' (над, свръх) и латинската основа 'communicativus' (общителен, съобщителен). Навлиза в българския език чрез международна лексика.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хиперкомуникативна среда
  • хиперкомуникативно дете
  • хиперкомуникативни умения

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.