хленч
[xlɛnt͡ʃ]
хленч значение:
Какво е хленч? Тих, плачлив, разтеглен звук или плач, изразяващ болка, недоволство или безсилие.
1. (пряко) Тих, плачлив, разтеглен звук или плач, изразяващ болка, недоволство или безсилие.
2. (преносно) Досадно, постоянно оплакване или мрънкане за незначителни неща.
- Ударение
- хлѐнч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хленч
- Род
- мъжки
- Мн. число
- хленчове (рядко)
Примери за използване на хленч
(пряко)
- От съседната стая се чуваше тихият хленч на болното дете.
- Кучето издаде сподавен хленч.
(преносно)
- Писна ми от твоя постоянен хленч за времето.
- Вместо работа, чуваме само хленч и оправдания.
Как се пише хленч
Грешни изписвания: хлендж
Думата се пише с 'ч' в края, което се проверява чрез формите, в които звукът е пред гласна: хленча.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хленча
Отглаголно съществително от 'хленча'. Коренът е звукоподражателен, сродни форми се срещат и в други славянски езици, имитиращи тъжен, проточен звук.
Употреба
Чести словосъчетания:
- постоянен хленч
- жалостив хленч
- детски хленч
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
