Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хленчо

[ˈxlɛnt͡ʃo]

хленчо значение:

Какво е хленчо? Човек, който постоянно се оплаква, мрънка или изразява недоволство по досаден начин; плачлив и капризен човек.

1. (пряко) Човек, който постоянно се оплаква, мрънка или изразява недоволство по досаден начин; плачлив и капризен човек.
Ударение
хлѐнчо
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хлен-чо
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
хленчовци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хленчо

(пряко)
  • Не бъди такъв хленчо, а се стегни и реши проблема.
  • Никой не обича да излиза с него, защото е голям хленчо.

Синоними на хленчо

Антоними на хленчо

Как се пише хленчо

Грешни изписвания: хленчю, хленчу
Думата се пише с о накрая, следвайки модела за образуване на мъжки имена и прякори от глаголни основи (срв. Ванчо, Пенчо).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хленча
Произлиза от глагола 'хленча' (издавам жални звуци, оплаквам се) с добавяне на мъжкото личнoокончание '-о', характерно за прякори и нарицателни имена, описващи носител на качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голям хленчо
  • досаден хленчо

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.