холокарта
[xolokˈartɐ]
холокарта значение:
Какво е холокарта? Триизмерна, обемна карта, създадена чрез холографска проекция, която изобразява терен, обекти или навигационни данни.
1. (техника) Триизмерна, обемна карта, създадена чрез холографска проекция, която изобразява терен, обекти или навигационни данни.
- Ударение
- холока̀рта
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хо-ло-кар-та
- Род
- женски
- Мн. число
- холокарти
Примери за използване на холокарта
(техника)
- Капитанът активира холокартата на галактическия сектор.
- В музея беше изложена интерактивна холокарта на древния град.
Синоними на холокарта
Антоними на холокарта
Как се пише холокарта
Грешни изписвания: холо карта, холо-карта, хулокарта, холукарта, холокърта
Сложните съществителни имена, чиято първа съставка е подчинена на втората, се пишут слято (напр. холокарта, радиоточка).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:hólos + chártēs
Сложна съставна дума, образувана от гръцкия корен 'холо' (цял, пълен, отнасящ се до холограма) и 'карта'. Терминът е неологизъм, навлязъл чрез научната фантастика и новите технологии.
Употреба
Чести словосъчетания:
- интерактивна холокарта
- навигационна холокарта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
