хрантутене
[xrɐnˈtutɛnɛ]
хрантутене значение:
Какво е хрантутене? Действие по осигуряване на прехрана и издръжка на някого (често използвано с негативен оттенък за издържане на мързелив или негоден за работа човек).
1. (разговорно) Действие по осигуряване на прехрана и издръжка на някого (често използвано с негативен оттенък за издържане на мързелив или негоден за работа човек).
- Ударение
- хранту̀тене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- хран-ту-те-не
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- хрантутения
Примери за използване на хрантутене
(разговорно)
- Писна ми от хрантутене на търтеи, които не искат да работят.
- Цялото това хрантутене на домашни любимци излизаше скъпо.
Синоними на хрантутене
Как се пише хрантутене
Грешни изписвания: хрантунтене, хрънтутене, хрантотене
Пише се слято. Втората съставна част започва с т.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:храна + тутя
Сложна дума, вероятно от 'храна' и диалектния глагол 'тутя' (тъпча, слагам в устата). Свързва се с идеята за наготово хранене.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
