хубавина
[xubɐˈvinɐ]
хубавина значение:
Какво е хубавина? Качеството да бъдеш хубав; красота, прелест.
1. (общо) Качеството да бъдеш хубав; красота, прелест.
2. (разговорно) Нещо много хубаво, добро или приятно.
- Ударение
- хубави'на
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ху-ба-ви-на
- Род
- женски
- Мн. число
- хубавини
Примери за използване на хубавина
(общо)
- Нейната хубавина беше одухотворена и нежна.
- Всички се възхищаваха на хубавината на природата в планината.
(разговорно)
- Виж каква хубавина са направили в парка.
Как се пише хубавина
Грешни изписвания: хубовина, хобавина, хубъвина, хубавйна
Коренната гласна е 'а' (от 'хубав'), а не 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хубав
Производна дума от прилагателното 'хубав', чийто произход е спорен (вероятно ирански или свързан със старобългарското 'хуба' – сръчност, или готското 'hōba').
Употреба
Чести словосъчетания:
- неземна хубавина
- природна хубавина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
