хубавица
[xubɐˈvitsɐ]
хубавица значение:
Какво е хубавица? Жена или момиче, която се отличава с физическа красота и привлекателност.
1. (пряко) Жена или момиче, която се отличава с физическа красота и привлекателност.
- Ударение
- хубавѝца
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ху-ба-ви-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- хубавици
Примери за използване на хубавица
(пряко)
- Тя беше истинска хубавица и всички се обръщаха след нея.
- На селския празник избраха първата хубавица на селото.
Антоними на хубавица
Как се пише хубавица
Грешни изписвания: хубавитса, хобавица, хубъвица, хубавйца
Думата се пише с у в първата сричка (проверка: хубав).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:хубав
Образувана от прилагателното 'хубав' със суфикс за женски род '-ица'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- невиждана хубавица
- стройна хубавица
Фразеологизми:
- Спящата хубавица
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
