Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хубавичък

[xuˈbavit͡ʃək]

хубавичък значение:

Какво е хубавичък? Който е достатъчно хубав, привлекателен или мил; използва се често с оттенък на симпатия, нежност или снизхождение.

1. (пряко) Който е достатъчно хубав, привлекателен или мил; използва се често с оттенък на симпатия, нежност или снизхождение.
2. (разговорно) Който е значителен по количество, размер или степен (често се използва иронично или за усилване).
Ударение
ху̀бавичък
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ху-ба-ви-чък
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
хубавички
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хубавичък

(пряко)
  • Той си намери едно хубавичко момиче от съседното село.
  • Къщата им е малка, но много хубавичка и подредена.
(разговорно)
  • Струваше ми една хубавичка сума, за да ремонтирам колата.
  • Хапна си едно хубавичко парче от тортата.

Антоними на хубавичък

Как се пише хубавичък

Грешни изписвания: хубавичек, хобавичък, хубъвичък, хубавйчък, хубавичак
В наставката -ичък (за умалителни прилагателни) се пише ъ, а не е, тъй като гласната изпада при членуване или в други форми (напр. хубавичка).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хубав
Умалителна форма на прилагателното 'хубав', образувана с наставката '-ичък', характерна за придаване на емоционален нюанс на симпатия или смекчаване на качеството.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хубавичка сума
  • хубавичко дете
  • хубавичка работа

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.