ц
[t͡sɤ]
ц значение:
Какво е ц? Двадесет и третата буква от българската азбука; съгласна, означаваща беззвучния венечен африкат /t͡s/.
1. (езикознание) Двадесет и третата буква от българската азбука; съгласна, означаваща беззвучния венечен африкат /t͡s/.
2. (разговорно) Междуметие (често произнасяно като кратко цъкане с език), изразяващо отрицание, неодобрение, яд или съжаление.
- Част на речта
- съществително име, междуметие
- Сричкоделение
- ц
- Род
- среден
- Мн. число
- ц-та
Примери за използване на ц
(езикознание)
- Думата 'цвят' започва с буквата ц.
- Напиши едно голямо ръкописно Ц.
(разговорно)
- — Ще дойдеш ли? — Ц! (отрицание)
- Ц, ц, ц, каква беля стана! (съжаление/яд)
Как се пише ц
Като название на буква е от среден род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:ци
Названието на буквата произлиза от старобългарското име 'ци'. Като междуметие е ономатопеично (звукоподражателно).
Употреба
Фразеологизми:
- от а до ц
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
