цапотя
[tsɐpˈɔtʲɐ]
цапотя значение:
Какво е цапотя? Вървя непохватно през кал, вода или киша, като издавам характерни звуци и цапам наоколо.
1. (пряко) Вървя непохватно през кал, вода или киша, като издавам характерни звуци и цапам наоколо.
2. (преносно) Извършвам небрежна работа, цапам с боя или мастило (разг.).
- Ударение
- цапо̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ца-по-тя
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на цапотя
(пряко)
- Децата весело цапотеха в локвите след дъжда.
(преносно)
- Не рисуваше, а просто цапотеше по листа с четката.
Как се пише цапотя
Грешни изписвания: цапутя, цъпотя
Пише се с о под ударение в корена.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цап-
Звукоподражателен произход, свързан с 'цапам' (мърся) и звука от шляпане в кал.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цапотя в калта
- цапотя с бои
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
