царевич
[t͡sarɛvit͡ʃ]
царевич значение:
Какво е царевич? Син на цар; титла, носена от синовете на руските монарси преди 1917 г.
1. (история) Син на цар; титла, носена от синовете на руските монарси преди 1917 г.
- Ударение
- царе'вич
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ца-ре-вич
- Род
- мъжки
- Мн. число
- царевичи
Примери за използване на царевич
(история)
- Младият царевич се обучаваше във военно дело от най-добрите генерали.
- Царевич Иван е герой в много народни приказки.
Как се пише царевич
Грешни изписвания: царевитч, царевичь, църевич, царевйч
Думата завършва на -ич. Въпреки руския произход, в съвременния български език не се пише с мек знак (ь) на края.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:царевичъ
Произлиза от титлата 'цар' и патронимичната (бащина) наставка '-евич', означаваща 'син на'. Исторически се използва за синовете на руските царе (с изключение на престолонаследника, който е 'цесаревич', макар в българския двете понятия понякога да се смесват).
Употреба
Чести словосъчетания:
- царевич Алексей
- руският царевич
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
