цвърчане
[t͡svərˈt͡ʃanɛ]
цвърчане значение:
Какво е цвърчане? Издаване на характерни високи, пискливи звуци (обикновено от малки птици или насекоми).
1. (пряко) Издаване на характерни високи, пискливи звуци (обикновено от малки птици или насекоми).
2. (кулинария) Специфичен шум, който се чува при пържене на продукти в сгорещена мазнина.
- Ударение
- цвърча̀не
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- цвър-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- цвърчания (рядко)
- Вид
- несвършен
Примери за използване на цвърчане
(пряко)
- От храстите се чуваше постоянното цвърчане на врабчетата.
- Цвърчането на щурците огласяше лятната нощ.
(кулинария)
- Апетитното цвърчане на наденичките в тигана събуди всички.
- Чу се силно цвърчане, когато мокрите зеленчуци докоснаха олиото.
Синоними на цвърчане
Как се пише цвърчане
Грешни изписвания: цвърчене, цварчане, цвърчъне
Думата се пише с а в наставката -ане, тъй като произлиза от глагол от II спрежение (цвърча).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цвърча
Отглаголно съществително име, произлизащо от глагола 'цвърча'. Коренът е звукоподражателен, имитиращ звука на горяща мазнина или песен на малки птици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно цвърчане
- цвърчане на масло
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
