Dumite-BG – онлайн речник за българския език

цвърчене

[t͡svərˈt͡ʃɛnɛ]
Ударение
цвърчѐне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цвър-че-не
Род
среден
Мн. число
цвърчения
Докладвай грешка в описанието

Как се пише цвърчене

Грешни изписвания: цвърчяне, цварчене
Пише се с ъ в корена и е след шушкавата съгласна 'ч' (в суфикса за отглаголни съществителни).

Етимология

Произход:Ономатопея
Оригинална дума:цвър
Звукоподражателен произход, имитиращ звука, издаван от птици или нагорещена мазнина.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • цвърчене на мазнина
  • птиче цвърчене

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.