цезура
[t͡sɛˈzura]
цезура значение:
Какво е цезура? Ритмическа пауза вътре в стихотворния ред, която разделя стиха на две части (полустишия) и спомага за интонационното му оформление.
1. (литература) Ритмическа пауза вътре в стихотворния ред, която разделя стиха на две части (полустишия) и спомага за интонационното му оформление.
2. (музика) Граница между две части на музикално произведение или музикална фраза, обикновено отбелязана с пауза или задържане.
3. (преносно) Рязко прекъсване, спиране или прелом в развитието на някакъв процес.
- Ударение
- цезу̀ра
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- це-зу-ра
- Род
- женски
- Мн. число
- цезури
Примери за използване на цезура
(литература)
- В класическия хекзаметър цезурата играе ключова роля за ритъма.
- Александрийският стих традиционно има цезура след шестата сричка.
(музика)
- Диригентът изиска по-отчетлива цезура преди финалния акорд.
(преносно)
- След това събитие настъпи дълбока цезура в отношенията между двете държави.
Синоними на цезура
- пауза, прекъсване, отдих, прелом, разрив
Антоними на цезура
Как се пише цезура
Грешни изписвания: цензура, цезора
Да не се бърка с думата цензура (контрол върху печата/словото). Цезура означава пауза.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:caesura
Заемка от латински 'caesura', което означава 'срязване', 'сеч', от глагола 'caedere' (режа, сека). Терминът първоначално се използва в античната метрика.
Употреба
Чести словосъчетания:
- голяма цезура
- ритмична цезура
- историческа цезура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
