целибат
[t͡sɛliˈbat]
- Ударение
- целиба̀т
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- це-ли-бат
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма (singularia tantum)
Как се пише целибат
Грешни изписвания: цилибат, целебат, целйбат, целибът
Думата се пише с е (целибат), следвайки латинския оригинал caelibatus.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:caelibatus
Произлиза от латинската дума 'caelibatus' (безбрачие), която е производна на 'caelebs' (неженен, сам). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици (френски 'célibat', немски 'Zölibat').
Употреба
Чести словосъчетания:
- обет за целибат
- свещенически целибат
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
