целокупно
[t͡seloˈkupnu]
целокупно значение:
Какво е целокупно? Всички заедно, в пълния си състав, като едно цяло; общо.
1. (пряко) Всички заедно, в пълния си състав, като едно цяло; общо.
- Ударение
- целоку̀пно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- це-ло-куп-но
Примери за използване на целокупно
(пряко)
- Българският народ целокупно се изправи пред изпитанието.
- Селото излезе целокупно да посрещне войската.
Антоними на целокупно
Как се пише целокупно
Грешни изписвания: цялокупно, целукупно, целокопно, целокупну
В сложни думи, когато първата основа е 'цял', променливото 'я' преминава в е пред съединителната гласна (цел-о-купен, не цялокупен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цял + куп
Сложна дума, образувана от основите на 'цял' и 'куп' (със съединителна гласна -о-). Означава 'целият куп заедно'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- целокупно войнство
- целокупно население
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
