ценз
[t͡sɛns]
ценз значение:
Какво е ценз? Официално установено изискване или условие, на което трябва да отговаря едно лице, за да получи определени права (например избирателно право) или да заеме определена длъжност.
1. (администрация) Официално установено изискване или условие, на което трябва да отговаря едно лице, за да получи определени права (например избирателно право) или да заеме определена длъжност.
2. (история) В Древен Рим: периодично преброяване на гражданите и оценка на имуществото им за целите на данъчното облагане и военната служба.
- Ударение
- цѐнз
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ценз
- Род
- мъжки
- Мн. число
- цензове
Примери за използване на ценз
(администрация)
- За тази позиция се изисква висок образователен ценз.
- В миналото е съществувал имуществен ценз за гласоподавателите.
(история)
- Римският ценз се е провеждал на всеки пет години.
Синоними на ценз
Как се пише ценз
Грешни изписвания: ценс
Думата завършва на звучна съгласна з, която при изговор се обеззвучава до с. Проверката се прави с формата за мн.ч. – цензове.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:census
От латинската дума 'census' (преброяване, оценка на имуществото), която произлиза от глагола 'censere' (оценявам, смятам). В съвременните езици навлиза като термин за огранидително условие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- образователен ценз
- имуществен ценз
- възрастов ценз
- трудов ценз
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
