церителен
[t͡sɛˈritɛlɛn]
церителен значение:
Какво е церителен? Който има свойството да лекува; лечебен, целебен.
1. (остаряло/поетично) Който има свойството да лекува; лечебен, целебен.
- Ударение
- церѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- це-ри-те-лен
- Род
- мъжки
Примери за използване на церителен
(остаряло/поетично)
- Баба ѝ приготви церителен мехлем от планински билки.
- Търсеха церителната сила на минералния извор.
Синоними на церителен
Как се пише церителен
Грешни изписвания: цирителен, церйтелен
Пише се с е в корена (цер-), произлизащо от ятова гласна (цѣр-).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣлити
Произлиза от старобългарския глагол 'цѣлити' (лекувам, оздравявам), сроден с 'цял' (в смисъл на невредим, здрав). Формата е архаична или диалектна вариация на 'изцерителен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- церителна билка
- церителен мехлем
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
