Dumite-BG – онлайн речник за българския език

цирконий

[t͡sirˈkɔnij]

цирконий значение:

Какво е цирконий? Химичен елемент от групата на металите с атомен номер 40 и символ Zr; твърд, сребристобял преходен метал, устойчив на корозия, използван в ядрената енергетика и сплави.

1. (химия) Химичен елемент от групата на металите с атомен номер 40 и символ Zr; твърд, сребристобял преходен метал, устойчив на корозия, използван в ядрената енергетика и сплави.
Ударение
цирко̀ний
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
цир-ко-ний
Род
мъжки
Мн. число
няма (веществено)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цирконий

(химия)
  • Цирконият се използва за направата на обвивки за урановото гориво в ядрените реактори.
  • Бижутерията често използва кубичен цирконий като заместител на диаманта.

Как се пише цирконий

Грешни изписвания: церконий, цирконй, Цйрконий, Циркуний, Цирконйй, Цирконии
Думата се пише с и в първата сричка и завършва на -ий като химичен елемент.

Етимология

Произход:Немски / Новолатински
Оригинална дума:Zirkonium
Зает в българския език чрез немското Zirkonium или руското цирконий. Наименованието произлиза от минерала циркон (zircon), чието име идва от персийската дума zargun (златист, със златен цвят).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кубичен цирконий
  • циркониев диоксид
  • циркониева сплав

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.