Dumite-BG – онлайн речник за българския език

цифра

[ˈt͡sifrɐ]

цифра значение:

Какво е цифра? Писмен знак, символ, служещ за означаване на число (напр. арабските 0, 1, 2...9 или римските I, V, X).

1. (математика) Писмен знак, символ, служещ за означаване на число (напр. арабските 0, 1, 2...9 или римските I, V, X).
2. (разговорно) Голяма парична сума; пари.
3. (общо) Конкретна стойност, показател или статистическа данна, изразена числено.
Ударение
цѝфра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
циф-ра
Род
женски
Мн. число
цифри
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на цифра

(математика)
  • Числото 105 се записва с три цифри.
  • Римските цифри се използват често за означаване на векове.
(разговорно)
  • Ремонтът на колата ми струваше сериозна цифра.
  • Това заведение не е за нас, там е цифра (скъпо е).
(общо)
  • Цифрите от доклада показват спад в икономиката.
  • Говорим с факти и цифри.

Как се пише цифра

Грешни изписвания: цифръ, цйфра, цивра
Пише се с ц. В края завършва на -а.

Етимология

Произход:Арабски
Оригинална дума:sifr
От арабската дума 'sifr' (нула, празненство), преминала през средновековния латински 'cifra'. Първоначално е означавала само нула, по-късно се разширява за всички бройни знаци.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • арабски цифри
  • римски цифри
  • контролна цифра
  • астрономическа цифра

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.