цицер
[ˈt͡sit͡sɛr]
цицер значение:
Какво е цицер? Едногодишно бобово растение (Cicer arietinum) с шушулки, съдържащи 1 до 3 зърна; нахут, леблебия.
1. (ботаника) Едногодишно бобово растение (Cicer arietinum) с шушулки, съдържащи 1 до 3 зърна; нахут, леблебия.
- Ударение
- цѝцер
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ци-цер
- Род
- мъжки
- Мн. число
- цицери
Примери за използване на цицер
(ботаника)
- В старите книги растението често се описва под името цицер.
Как се пише цицер
Грешни изписвания: цицър, цйцер
Думата се пише с 'е' във втората сричка.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:cicer
Думата произлиза от латинското 'cicer' (нахут). В съвременния български език е архаизъм или диалектна форма, изместена от думата 'нахут' (която е от арабско-турски произход), но се среща в ботаническата номенклатура като родово название.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
