църковник
[tsɐrˈkɔvnik]
- Ударение
- църко'вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- цър-ков-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- църковници
Как се пише църковник
Грешни изписвания: царковник, църкувник, църковнйк
В корена се пише ър (между две съгласни), което е наследник на старобългарския ер-голям.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:црькꙑ
Произлиза от прилагателното 'църковен' (свързан с църква) + наставка '-ник', обозначаваща лице с определена принадлежност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
