чаровник
[t͡ʃaˈrɔvnik]
чаровник значение:
Какво е чаровник? Мъж, който притежава чар, обаяние и привлича околните с държанието или външността си.
1. (общо) Мъж, който притежава чар, обаяние и привлича околните с държанието или външността си.
2. (архаично/фолклор) Магьосник, заклинател.
- Ударение
- чаро'вник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ча-ров-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чаровници
Примери за използване на чаровник
(общо)
- Този актьор е известен чаровник и любимец на публиката.
(архаично/фолклор)
- Старият чаровник приготвяше отвари в колибата си.
Синоними на чаровник
Антоними на чаровник
Как се пише чаровник
Грешни изписвания: чаровнек, чъровник, чарувник, чаровнйк
Пише се с о в наставката (-овник).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чаръ
От корена 'чар' (магия, обаяние) + суфикс '-овник' за деятел. Първоначално е означавало магьосник, но в съвременния език е загубило магическия смисъл.
Употреба
Чести словосъчетания:
- неустоим чаровник
- голям чаровник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
