чаровност
[t͡ʃɐˈrovnost]
чаровност значение:
Какво е чаровност? Качество на човек или нещо да бъде чаровно; способност да се привлича, да се буди симпатия и възхищение.
1. (Пряко) Качество на човек или нещо да бъде чаровно; способност да се привлича, да се буди симпатия и възхищение.
- Ударение
- чаро̀вност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ча-ров-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на чаровност
(Пряко)
- Тя притежаваше естествена чаровност, която пленяваше всички.
- Чаровността на малкото планинско градче се криеше в старите къщи.
Синоними на чаровност
Антоними на чаровност
Как се пише чаровност
Грешни изписвания: чаровнос, чъровност, чарувност, чаровнуст
Думата завършва на наставката -ост за образуване на съществителни имена от прилагателни. Пише се със 'т' накрая.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чаръ
От корена 'чар' (магия, вълшебство), който е общославянски (сравни със старобългарското чаръ). Значението е еволюирало от 'магьосничество' към 'привлекателност'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- невероятна чаровност
- женска чаровност
- природна чаровност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
