Dumite-BG – онлайн речник за българския език

четиривръх

[tʃɛtiriˈvrɤx]

четиривръх значение:

Какво е четиривръх? Който има четири върха, остриета или височини.

1. (общо) Който има четири върха, остриета или височини.
2. (анатомия / ботаника) За зъб, листо или орган: който завършва с четири издатъка.
Ударение
четиривръ̀х
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
че-ти-ри-връх
Род
мъжки
Мн. число
четиривърхи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на четиривръх

(общо)
  • Намерихме странен четиривръх камък в основата на крепостта.
  • Короната на владетеля беше с четиривръха форма.
(анатомия / ботаника)
  • Този кътник е четиривръх.

Синоними на четиривръх

Антоними на четиривръх

Как се пише четиривръх

Грешни изписвания: четири-връх, четири връх, четйривръх, четирйвръх, четириврах
Слято писане: Сложни прилагателни, образувани от числително и съществително име, се пишат слято.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:четири + връх
Сложно прилагателно, образувано от числителното 'четири' и съществителното 'връх'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • четиривръх зъб
  • четиривръха планина

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.