Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чим

[t͡ʃim]

чим значение:

Какво е чим? Плътен пласт от почва, пронизан и държан заедно от гъсти коренчета на тревисти растения; изрязано парче от такъв пласт, използвано за озеленяване.

1. (градинарство/земеделие) Плътен пласт от почва, пронизан и държан заедно от гъсти коренчета на тревисти растения; изрязано парче от такъв пласт, използвано за озеленяване.
Ударение
чѝм
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чим
Род
мъжки
Мн. число
чимове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чим

(градинарство/земеделие)
  • Положиха нови чимове на стадиона.
  • За да се хване тревата, чимът трябва да се полива обилно.

Как се пише чим

Няма особености. Пише се така, както се чува.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:çim
Заемка от турски език (çim – кълн, поникнала трева). Възможно е и влияние от персийски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • тревен чим
  • рязане на чимове
  • полагане на чимове

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.