човъркане
[t͡ʃoˈvɤrkanɛ]
човъркане значение:
Какво е човъркане? Действие, при което се рови, дълбае или бърка леко в нещо с остър предмет или пръст.
1. (пряко) Действие, при което се рови, дълбае или бърка леко в нещо с остър предмет или пръст.
2. (разговорно) Занимаване с дребни поправки, настройки или опити за ремонт на механизъм или устройство (често без необходимата компетентност).
3. (преносно) Настойчиво, дразнещо разпитване или изследване на нечии тайни или душевно състояние.
- Ударение
- човъ'ркане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чо-вър-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- човъркания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на човъркане
(пряко)
- Нервното човъркане на земята с върха на обувката издаваше притеснението му.
- Човъркането в зъбите на публично място се счита за невъзпитано.
(разговорно)
- След цял ден човъркане по двигателя, колата най-накрая запали.
- Той обичаше безцелното човъркане в настройките на телефона.
(преносно)
- Престани с това човъркане в миналото ми.
- Човъркането в чужди рани не носи нищо добро.
Синоними на човъркане
Как се пише човъркане
Грешни изписвания: чувъркане, човъркване, човаркане, човъркъне
Коренната гласна е ъ (човърка). Думата се пише с о в първата сричка.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:човъркам
Отглаголно съществително от 'човъркам'. Етимологията е вероятно звукоподражателна или свързана с диалектни форми като 'чепкам', 'чегъртам'. Сродна със сръбското 'чепркати'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- човъркане в носа
- човъркане на рана
- човъркане по колата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
