чокам

чу̀каш, несв.

1. +Какво. Удрям с чук; заковавам. Той чукаше гвоздея, за да го забие.
2. Какво. С удряне раздробявам предмет на части; троша. Чукам орехи. Чукам камъни.
3. Удрям с твърд предмет, като се получава звук; тропам. Някой чука на вратата. Чукаме чашите си за наздравица.
4. Издавам звук като при удар. Нещо в двигателя чука. Едри зърна град чукаха по керемидите.
5. Жарг. За мъж – осъществявам полов акт. – чукам се. 1. Удрям чашата си с друг за наздравица. Чукаха се при всеки тост.
6. Жарг. Вулгарно. Осъществявам полов акт; правя секс.

+същ. чу̀кане, ср.
* Да чукна/чукай на дърво. — Употребява се след съобщение, че е станало или може да стане нещо хубаво (за да не се развали или провали).
* Чукам от врата на врата. — Моля мнозина за помощ, търся съдействие от всички.
* Чука на вратата. — Много е близо, всеки момент ще дойде или ще настъпи. Зимата вече чука на вратата, а ние още не сме готови.
* Чукам си главата. — Съжалявам много за нещо, което съм извършил.