Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чудачка

[t͡ʃuˈdat͡ʃkɐ]

чудачка значение:

Какво е чудачка? Жена с необичаен, странен характер или поведение; ексцентрична жена.

1. (психология) Жена с необичаен, странен характер или поведение; ексцентрична жена.
Ударение
чуда̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чу-дач-ка
Род
женски
Мн. число
чудачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чудачка

(психология)
  • Съседите я смятаха за чудачка, защото говореше с котките.
  • Тя беше мила чудачка, която носеше шапки с плодове.

Синоними на чудачка

Антоними на чудачка

Как се пише чудачка

Грешни изписвания: чодачка, чудъчка
Пише се с у в корена (от чудо).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чоудо (чудо)
Производна от съществителното 'чудак', което идва от корена 'чудо' (нещо необикновено). Наставката '-ка' оформя женския род.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • голяма чудачка
  • симпатична чудачка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.