чудничък
[ˈt͡ʃudnit͡ʃɐk]
чудничък значение:
Какво е чудничък? Много хубав, приятен, симпатичен или мил (с отенък на умиление).
1. (разговорно) Много хубав, приятен, симпатичен или мил (с отенък на умиление).
2. (иронично) Странен, особен (понякога с лека ирония).
- Ударение
- чу'дничък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- чуд-ни-чък
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чуднички
Примери за използване на чудничък
(разговорно)
- Намерихме си едно чудничко място за пикник.
- Това дете е направо чудничко!
(иронично)
- Той е малко чудничък в поведението си.
Как се пише чудничък
Грешни изписвания: чудничак, чодничък, чуднйчък
В суфикса се пише променливо ъ (чудничък), което изпада в мн.ч. (чуднички).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:чуден
Умалителна форма на прилагателното 'чуден', образувана с наставката '-ичък'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чудничко време
- чудничка работа
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
