Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чудодейност

[t͡ʃudodɛjnost]

чудодейност значение:

Какво е чудодейност? Качество или способност на някого или нещо да извършва чудеса; магическа или свръхестествена сила на въздействие.

1. (общо) Качество или способност на някого или нещо да извършва чудеса; магическа или свръхестествена сила на въздействие.
Ударение
чудодèйност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чу-до-дей-ност
Род
женски
Мн. число
чудодейности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чудодейност

(общо)
  • Вярващите бяха убедени в чудодейността на лековития извор.
  • Легендите разказват за чудодейността на иконата.

Антоними на чудодейност

Как се пише чудодейност

Грешни изписвания: чудодейнос, чудодеиност, чододейност, чудудейност, чудодейнуст
Думата завършва на -ст в женски род. При членуване не се удвоява 'т' (чудодейността).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чудо + дѣꙗти
Сложна дума, образувана от корените 'чудо' (свръхестествено явление) и 'дейност' (действие, правене), със значение на 'действие, което предизвиква чудо'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лечебна чудодейност
  • скрита чудодейност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.