Dumite-BG – онлайн речник за българския език

чудотворец

[t͡ʃudotˈvɔrɛt͡s]

чудотворец значение:

Какво е чудотворец? Светец или лице, което има способността да извършва чудеса с божествена помощ. Често се използва като епитет към имената на светци (напр. Св. Николай Чудотворец).

1. (религия) Светец или лице, което има способността да извършва чудеса с божествена помощ. Често се използва като епитет към имената на светци (напр. Св. Николай Чудотворец).
2. (преносно) Човек, който постига изключителни резултати в своята област, сякаш прави магия.
Ударение
чудотво̀рец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чу-до-тво-рец
Род
мъжки
Мн. число
чудотворци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чудотворец

(религия)
  • Вярващите се помолиха пред иконата на Св. Николай Чудотворец.
  • Легендите разказват за делата на безименния чудотворец.
(преносно)
  • Този хирург е истински чудотворец.
  • Не очаквайте от новия треньор да бъде чудотворец за един ден.

Синоними на чудотворец

Как се пише чудотворец

Грешни изписвания: чудотфорец, чодотворец, чудутворец, чудотвурец
Сложна дума, пише се слято със съединителна гласна -о-. Съгласната пред 'в' е т (от творя), а не 'д' или 'ф'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чудо + творити
Сложна дума, съставена от 'чудо' и корена на глагола 'творя'. Калка от гръцката дума 'thaumatourgos' (θαυματουργός).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • светец чудотворец

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.