чудотворче
[t͡ʃodotˈvɔrt͡ʃɛ]
чудотворче значение:
Какво е чудотворче? Малък човек или дете, което проявява изключителни способности или успява да направи нещо невероятно; използва се често иронично или ласкаво.
1. (преносно) Малък човек или дете, което проявява изключителни способности или успява да направи нещо невероятно; използва се често иронично или ласкаво.
2. (религия) Малка икона или изображение на светец-чудотворец (по-рядка метонимична употреба).
- Ударение
- чудотво̀рче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- чу-до-твор-че
- Род
- среден
- Мн. число
- чудотворчета
Примери за използване на чудотворче
(преносно)
- Нашето малко чудотворче поправи компютъра, преди да дойде техникът.
- Гледаха го като някакво чудотворче, дошло да ги спаси.
(религия)
- Тя носеше на врата си медальон с лика на някакво чудотворче.
Как се пише чудотворче
Грешни изписвания: чудотворчи, чодотворче, чудутворче, чудотвурче
Думата е сложно съществително, образувано сьс съединителна гласна о (чуд-о-твор-че).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чоудотворьць
Умалителна форма на 'чудотворец'. Сложен състав от 'чудо' (свръхестествено явление) и корена 'твор' (творя, създавам).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
