чужд
[t͡ʃuʃt]
чужд значение:
Какво е чужд? Който принадлежи на друг, който е собственост на друг.
1. (пряко) Който принадлежи на друг, който е собственост на друг.
2. (етническо/географско) Който е от друга държава, народност или семейство.
3. (психологическо) Който не е близък, който е далечен по дух или разбирания; непознат.
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- чужд
- Род
- мъжки
- Мн. число
- чужди
Примери за използване на чужд
(пряко)
- Не посягай на чужда вещ.
- Живеят в чужд апартамент под наем.
(етническо/географско)
- Той говори перфектно три чужди езика.
- Чуждите туристи пристигнаха вчера.
(психологическо)
- В този град се чувстваше напълно чужд.
- Тези идеи са ми чужди.
Синоними на чужд
Как се пише чужд
Грешни изписвания: чушт, чожд
При изговор крайната звучна съгласна д се обеззвучава до 'т' (чушт), но при промяна на формата (чужди, чужда) 'д' се чува ясно. Затова се пише с д.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:tjudjь
От праславянското *tjudjь* (чужд, народен), което е заемка от германските езици (сравни готското *thiuda* - 'народ'). Първоначалното значение е било 'народен', което по-късно еволюира в 'от друг народ', 'чужд'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- чужд език
- чуждо тяло
- чужда помощ
- чужда сметка
Фразеологизми:
- на чужд гръб и сто тояги са малко
- чуждото не грее
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
